Точното географско местоположение на поземления имот, в който продуктът се добива или се отглеждат животни – посочено като GPS точка или като полигон. Изисква се точност от поне шест знака след десетичната запетая. Геолокационните данни са задължителни данни във всяка декларация за надлежна проверка.
Без коректни геолокационни данни е невъзможно да се провери дали един имот е обезлесен след 31 декември 2020 г. Затова те са основата, върху която стъпва целият процес на надлежна проверка.
Какво представляват геолокационните данни по смисъла на EUDR?
Геолокационните данни описват географското положение на имота, в който е произведена суровината – гората, нивата или пасището. Посочват се като координати във формат географска ширина/дължина (WGS 84). За единичен, точков имот е достатъчна една GPS точка; за по-големи площи вместо това се записва полигон, който очертава границите на имота. С тези координати органите и софтуерните системи могат чрез сателитни снимки да проверят дали в имота е извършено обезлесяване след крайната дата.
Точка или полигон – кога се прилага кое?
Правилото е просто: за имоти до четири хектара по правило е достатъчна GPS точка. Ако поземленият имот на производство е по-голям от четири хектара, трябва да се предостави полигон, който очертава границите на имота.
| Размер на имота | Изисквани данни |
|---|---|
| до 4 хектара | GPS точка (една двойка координати) |
| над 4 хектара | Полигон (няколко върха) |
Разликите и практическото записване на координатите разглеждаме подробно в статията Геолокация: точка или полигон?.
Каква точност се изисква?
Координатите трябва да се посочват с точност от поне шест знака след десетичната запетая. На нашите географски ширини това съответства на разделителна способност от около един метър – достатъчно точно, за да се разпознае имотът еднозначно. Приблизителни указания за местоположение, адреси или обозначения на парцели без координати не отговарят на изискването.
Съвет: Записвайте геолокационните данни възможно най-близо до източника – при собственика на гора или при производителя. Който трябва да възстановява координатите едва по-късно, при вносителя или в търговията с дървесина, има най-много работа.
Кой трябва да предостави геолокационните данни?
Отговорността за пълни геолокационни данни носи операторът, който пуска продукта на пазара на ЕС за първи път. На практика обаче координатите възникват в началото на веригата на доставки. Една дъскорезница например ги получава в идеалния случай директно от собственика на гората или от доставчика на горски услуги. Когато геолокационните данни се предават по веригата, те са част от информацията за надлежна проверка, на която стъпват следващите предприятия.
Връзка с други задължения
Геолокационните данни постъпват директно в декларацията за надлежна проверка и се подават чрез TRACES NT. Те са и основата на оценката на риска: само с точни координати може да се докаже незначителен риск. Всички записани геолокационни данни трябва – както и останалите документи – да се съхраняват пет години.